Нирвана

В една нощ на 1913 година проехтява изстрел, който слага край на романтичната българска любов. От този момент нататък историята на Лора Каравелова и Пейо Яворов в пиесата на Константин Илиев „Нирвана“ престава да бъде биографичен разказ и се превръща в мит – за невъзможността двама души да се слеят, без да изгубят себе си; за вечната схватка между Ерос и Танатос. Всичко това се случва миг след потъването на „Титаник“, малко преди Европа да се самоунищожи в Първата световна война – светът, такъв, какъвто го познаваме, се пропуква. И някъде там, сред оглушителния тътен на прииждащата историческа буря, двама души са затворени в клетката на едно безумие, битка, в която няма да има победител. Две същества – едновременно хищник и жертва, лъв и антилопа, прегърнати толкова силно, че целувката се превръща в смърт. Любовта тук не спасява, не прощава, не извисява, а изгаря, обсебва, поглъща и неумолимо води към вечните води и хоризонтите здрачни на безкрая. Това не е само българската история на две велики личности, това е европейската история на загубата и отдаването. „Нирвана“ не е панихида или реквием, тя е аутопсия и възкресение на любовта и посвещението.